Винаги съм харесвал това разказче-антрефиле, не заради някаква белетристична, а заради белетичната му стойност.   Кемане Дончо Цончев
„Пета седмица вървим с моя помощник Траянчо - в гората и планината. Нощем спяхме в бараките на миньорите и така много се сприятелихме. Вече знаех всичко за него, вероятно и той за мене. Само едно не можех да разбера: болен ли е от нещо, или такъв му е нравът - нищо, ама нищо на този свят не беше в състояние да го раздвижи отвътре.
Един ден ни заваля пороен дъжд. Крихме се тук-там, накрая се довлякохме до изоставена кошара. Вътре нямаше нищо, само на една клечка в зида висеше стара гъдулка.
- Кемане! - извика Траянчо с глас, който ме сепна.
Момчето грабна гъдулката, стъкми я и започна да свири. Запя. Лицето му се измени неузнаваемо, в очите му плувнаха непознати светове и видения. Не го бях виждал такъв. Това кемане се оказа секретът на неговата душа.
Запалихме огън в кошарата, извадих от раницата да хапнем. Траянчо не погледна яденето - продължаваше да пее и да свири. Внезапно се почувствах празен човек. От моите науки за камъните, от моите отличия, дори от любовта и книгите аз не бях си измайсторил такъв магически ключ за душата.
А вие? И вие ли си нямате кемане?”       Та искам да попитам музикалните (не музикантите))

Могат ли флигорните, да бъдат кемане!? :))

              

а от всяко патенце лебед става ли?:) Там някъде е отговорът...

става, щом го храниш с щир..:))

Tаква ли била рецептата за лебедясване? Ако отглеждах патета, щях да си запиша.:)

И що му е на оня с камъните кемане?:)

записвай си.:)

ами щото цигулката има душа..:)

Флигорните никога не могат да бъдат кемане, според мен. Както ти не можеш да бъдеш бекас, или лицемерието да е искрено. Така си мисля. А патенцето е по-хубаво от лебедите, защото е кемане.:) Поздрави за постинга!

И аз така мисля malchaniaotnadejda7. Що е флигорна, все е с продухано мммислене.:))

Това е плацебо пате:)

Никога не бих се сетила, но е точно това. Непредвидимо е.:))) Поздрави!

цигулката има, за гъдулката е доста спорно.:))

Нещо като могат ли славеите да бъдат необикновени щурци.
Относно флигорната, като майка на сакса, да - би могла да бъде духовно разковниче, независимо от войнолюбителската й историография. Виж Майлс Дейвис и ще е ясно, че кемането си е кемане точно в ръцете на определен човек, както флигорната в неговите пее "Summertime". Така е и с обикновената гайка ако имаш гаечен ключ Сол. ;)))

http://www.youtube.com/watch?v=N090STPx-2M&feature=related

По повод оживяването на Азът в осмислянето на призванията му, сещам се за оня лаф дето един бил толкова мъжествен и одървен, че го накацали кълвачите.
Това в по-общ философски план, за да ти кажа, че за мен светът е недуален и всичко е свързано с Всичко. :)))

"Цигулката в този й вид днес е позната от преди 300 – 350 години. Тя наподобява формата на женско тяло. Малко известен е фактът, че за съвременния вид на цигулката изключително голямо влияние оказва славянската гусла и българската гъдулка. Това са първите инструменти, при които на акустичната кутия горната дъска е от дърво. При всички останали инструменти тази дъска е била изработвана от кожа. За първи път при гъдулката се използва така наречената ДУШИЧКА - пръчица, която съединява горната и долната дъска на акустичната кутия. Това за първи път е направено при нас българите."

Чудо за "Summertime". Но тук става въпрос да собствена климатология, където сезоните са различни… И гайката е обла, та чудя се ключ ли й трябва или чук Сол!? А и има ли смисъл да я развивам.;)))

По повод Азът:
Питат един:
- Какво ви кара да сте самовлюбен толкова много?
- Нищо не ме кара, аз съм доброволец.
Съгласен съм, че всичко е свързано с Всичко. В постингът косвено разглеждам канапчетата...;)))

Патешка му работа...:))

... но на мен чуждата философия често ми действа като камъчето хвърлено във вода и като почнат едни концентрични кръгове... разпространяващи се. ;)))
А за чука Сол скоро си препотвърдих, че като си сцепя мислите на някое остро чувство и разбирам колко е вярно, че винтът, забит с чук, държи по-здраво от пирон, завъртян с отверка.
Та, всеки инструмент си има оркестър.

Камъчетата правят цунами понякога.;) Аз все случвам и други да хвърлят камъчета в моят водоем. И се получава една интерференция...И експерт по тревожността не може я описа...;)))
Аз затова предпочитам нитовете...;)))
Бе харесвам и аз оркестър. Ама филхармония ми идва много.;)))

Нарцисите са хубави единствено в градината, но не тази на душата.

http://www.youtube.com/watch?v=DB7fnZ-AQNE&feature=player_embedded

Иначе пластовете самопотревоженост са си най-загадъчните ни кубища метатронни.

Вицът беше по-скоро за доброволките.;)))

Не се изживявам като Нарцис. Липсва ми метафора на Ехо.;)

Бе кубищата метатронни, са част от всемирната ентропия...;)))

Не, не могат! Топлината на дървото де ще го сравняваш с ламаринената хлад... намръщена искреност има ли?

Така е 17.:(


И аз мисля така Ели.:))

Има, но освен намръщена е и кисела.. pH като pR...:)))

За туй съм кисела, вероятно!:):):)
Обаче си пея, виейки понякога!:)

и аз съм кисел вероятно.
Важното е да правим скомина.:))

дай, Боже, всекиму!
:)
хай, бекси:)
я каква хубава темичка си спретнал:)

Няма вече кеманета Су. Духова акселерация...