Вчера домашната Луна ми възложи задача, да попитам енциклопедиста Гугъл, за сентенции, разкази и стихове на тема приятелство.       
        Прегледах няколкостотин дефиниции и умоИзключения по темата, и десетина пъти по-малко творби. 

         О, Боже, толкова еднакъв смисъл!? И ако перифразирам харесан израз в нета, „Когато човек не пише, могат да го помислят за глупак, но пропише ли, отпадат всякакви съмнения.” 

        В прочетено по разни форуми и сайтове, останах с впечатление, че в около четвърт мнения и сентенции, приятелството си е вид негативизъм, пример за вероломсто и двуличие. Особено в това между двата пола. Там задължително ОООсанна, си се превръща в обикновено УУУ.
        В останалата част, амброзията и елеят, придават такаъв прекрасен вкус, че чак накъртва...

            „Възхитен” от тия епистоларни таратанци, между приказката за приятелство на дърваря и Мецана, и  диалогът с Прасчо: "...Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка", и ти си дошъл - това аз наричам Приятелски Ден.”, попаднах на позабравено стихотворение:

Как искаш да съм ти приятел?

При първата ни среща още,

използвайки ми слабостта, ти

реши да минеш за надмощен!

И слаб на думи, силен в мускул,

за луд ме обяви набърже,

на рамото ми лапа друсна,

и се закани „Ще те вържа!“

Махни си лапата проклета!

Помежду нас във клуп надвесен

виси едно въже, което

уж връзва мен, а тебе беси!

                Д. Дамянов  

           Матросовците на приятелството са ми ясни. Те си умират за приятел.
           Но искам да попитам друго.

           Ако недай Боже се наложи, можеш ли да Убиеш за приятел?

мисля,че истинското приятелство в днешно време не е
много често срещано явление.Истинските приятели са
проверените във времето най-вече,и то тези,които не си
отиват,когато ти е трудно и тежко.
Убивам-силна дума-за истинския приятел си струва да влезеш
в огъня дори и да обърнеш света-така мисля аз.

Но отговор не намерих.

съгласен, стига да не е само нестинарство...

Понеже заглавието включва Бендеризъм, ще ти отговоря с думите на Остап:
„Я дам вам парабеллум.” :))

"Интересен човек сте Вие! Всичко Ви е наред! Чудно, пък и с такъв късмет, а и на свобода."

На ти и едно от мен, напълно анти-конти-извънбендеризместо. ;)))

ПРИЯТЕЛИ

Останахте ми само истинските,
отмерени от времето - най-верни.
Отдавна преживели рисковете,
останахте ми в пътищата черни
като от бяло цвете светъл спомен,
като сълза, донесена от вятър,
като венеца на света огромен,
като оазисен пустинен шатър.
Останахте най-верните, най-скъпи,
вода да ми полеете щом тръгна
и обичта ви чиста да ме къпе
след всичко, от което ще обръгна.
Останахте завинаги в покоя
над времето, пространството, нещата,
повярвали на истината моя,
че няма дума, равна на Приятел.

люшкам се поетично между Валери Петров "Приятел пръв" и ето това-
Когато твой приятел те напусне
и плюе във лицето ти без жал,
ти плюнката му събери със устни
да я преглътнеш с дух осиротял...

Бих убила за семейството си и за другите хора които обичам. Поне си мисля, че бих...

Това ми липсваше!

Иначе, както е казал Ибрахимович,
"Вино, женщины и карты нам обеспечены." ;))))

бих казал, че

когато мики срещна малори

е чудесен филм

и донякъде дава отговор на въпроса

Тъй като съм на вълна Остап, ще ти цитирам него:

Вам памятник нужно нерукотворный воздвигнуть.:))

ЖИВЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ!
Eвстати Бурнаски


ЖИВЕЙ когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен!

ЖИВЕЙ, когато от тревата
орониш първата роса
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса!

ЖИВЕЙ, когато ти се плаче
или до плач си отвратен.
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!

ЖИВЕЙ, с умората на всеки,
сънувай неговия сън!
И ако всичко си отрекъл,
повикай слънцето отвън.

ЖИВЕЙ, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
метални устни да кове!

ЖИВЕЙ, с гласа и препирните
на малките си дъщери!
Изстинеш ли съвсем, опитай
ледът искра да сътвори!

ЖИВЕЙ, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба.

ЖИВЕЙ, за всичко! А когато
Животът вече изгори,
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

ЖИВЕЙ и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
живей, приятелю, ЖИВЕЙ!

те все пак са влюбени убийци

ЖИВЕЯ...

че има разлика между
това да убиваш заради любов
и
това да убиваш заради храна

според мен има разлика
при последното няма емоция
там има Глад

Ne e kuchi sin, a e Kuchi-San...
/koito ima kuche shte me razbere tochno.../

Еее, то често си е и Сукин.
Приятелството понякога има виме...
И канелка даже...:))

Неудобно ми е да ти призная, но - няма да ми мигне окото. Т.е. - в пълна готовност съм да се гръмна за приятел. Следователно и да гръмна всеки, който заплашва живота му. На малкото живи приятели, които останаха... :(
Хубав въпрос.

Е, аз не бих се гръмнал. Щото няма да мога да гръмна за него.:))
Но съм съгласен донякъде с теб. Трябва да правим за приятели..

Както казва музата ми Остап, „Не будьте божьей коровой.”

В днешно време е трудно да се съхрани истинско приятелство, Вeckslover, но когато го има е хубаво да го опазим!
Поздрави!

Истинското приятелство не може да се консервира Скарлет.
И няма нужда да се пази...
Поздрави и за теб!

Имаше една приказка, че не е трудно да умреш за приятел. Трудно е да намериш такъв, за който си заслужава да умреш. Предполагам за убиването важи същото :)

Най-вероятно Дори.:)

Няма да е честно да увъртам...

Отнася се и за мен.
По-подобен повод, Остап е казал:
„Не надо оваций! Графа Монте-Кристо из меня не получилось. Придётся переквалифицироваться в управдомы.”

И още: „ Пятьсот рублей могут спасти гиганта мысли.” :)))